Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

България премахна образа си на лошо дете в ЕС

Като "сериозна крачка напред в преследването на целите, които България си е поставила, по отношение на Република Северна Македония" определи доц. Спас Ташев вдигането на ветото за старт на  преговорния й процес с ЕС. 

Той обаче подчерта,  че тази крачка не трябва в никакъв случай да бъде разглеждана като антагонизъм на всичко направено досега по въпроса, в т.ч. признаването на Република Македония  като независима държава, и  помощта, дадена по време на югоембаргото. 

 "За съжаление обаче, отношенията между двете държави не се подобриха  до нивото, което очаквахме, поради което и наложеното преди две години и половина вето също  изигра своята положителна роля,  най-малко, заради това че Европа започна да разбира какви са българските  национални интереси и в резултат на това разбиране дойде и френското предложение. То в голяма степен приема нашата позиция за правилна в подхода към двустранните отношения". 

По думите на доц. Ташев, сега е най-важно какви ще бъдат стъпките на страната ни.  НС е определило своите условия към френското предложение.  В него са  приети няколко разяснителни точки, задължаващи страната ни детайлно да прецизира своята позиция, както и да въздейства за подобряване на френското предложение на текста за двустранния протокол. 

"Оценката за тези документи мина както през Президенството, така и през МВнР, въпреки че беше направен опит самото министерство да бъде заобиколено и документите се изпращаха директно от МС към Комисията по външна политика. Експертна оценка все пак беше направена от външния министър Теодора Генчовска, която присъства на тези заседания".

България тепърва ще доизгражда позицията си, но топката вече е в игрището на Скопие и  сега виждаме, че там се водят активните дебати. Натискът на Европа в момента е върху Скопие. Дори и да няма  позитивно развитие през близките дни, най-важното е, че "България е отмахнала образа си на лошо дете в рамките на ЕС".

Доц. Ташев определи като "резервен вариант" за реакция, в случай на отказ от РСМ да подпише протокола, подписаният двустранен протокол от 2019 г , когато отношенията не са били така влошени и в който са набелязани някои крачки, които Скопие трябва да поеме, по отношение на признатата обща история. Той припомни, че въпреки тази спогодба, Скопие не е предприело нищо и представянето на този двустранен протокол пред европейските партньори ще покаже, че проблемът не е на България и сега тя ще може да очаква засилен мониторинг над процесите в РСМ.

"България безспорно държи на историческото минало, но то рефлектира и  в настоящето. В наши дни там се преследват  лицата, които желаят да разкрият историческата истина. Само преди  година имаше 36 информативни разговора на службите за сигурност с граждани на Северна Македония, които в социалните мрежи се декларираха за българи и изнасяха факти за миналото на Македония. Недопустимо е през 21 в. в страна - кандидат за член на ЕС, службите й за сигурност да следят как се идентифицират гражданите й и как се отнасят към историческото минало". 

По думите на доц. Ташев, България е направила много сериозна еволюция, когато е  преместила  акцента от историческите проблеми - върху съвремието.

 "Ако трябва да бъдем обективни, президентът Румен Радев бе първият български държавник, акцентирал върху проблемите за правата на човека. Това е разбираемият европейски език и това доведе до това, Европа да ни разбира. Преди това категорично много ограничен кръг европейски политици с историческо образование имаха някаква съпричастност към българската позиция. Голямата задача на България е да покаже случаите на потъпкване на тези права. Ние сме създали рамката и когато я изпълним със съдържание - посочим нарушението на човешките права и използване езика на омразата, тогава ще получим подкрепа от европейските партньори."

По думите на доц. Ташев, най-важен защитен елемент за България е фактът, че двустранният протокол с РСМ е част от преговорната рамка, зададена от френското председателство и той е базата, на която можем да стъпим, за да развиваме нашата политика. 

Интервюто - от звуковия файл: 




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

По-малко пари, по-малко профилактика

Надзорният съвет на Здравната каса одобри проектобюджета, който е в размер на над 9 милиарда и 400 милиона лева.650 милиона лева са предвидени в бюджета на НЗОК за първична извънболнична медицинска помощ за тази година, а за болнична – 4 милиарда лева. Какво означава това за пациентите и има ли шанс те да получат по-добра извънболнична..

публикувано на 25.02.25 в 09:58
Проф. Марин Русев

Мирът не е възможен без участието на Украйна

Възможността да се постигне мир в Украйна е като разликата между климат и синоптична прогноза. "Синоптиката много точно ще ни каже какво се случва и какво се очаква за утре, докато климатът казва: "през зимата би трябвало да има сняг". И тук нещата, които се говорят в момента са някакви синоптични събития, които бързо се променят в зависимост..

публикувано на 24.02.25 в 17:23

Трябва да е ясно, че актовете на вандализъм са неприемливи

На протеста на "Възраждане" пред сградата на Европейската комисия в София се случиха недопустими неща от гледна точка на демокрацията. Това заяви в предаването "Ден след ден" социологът от агенция "Алфа рисърч" Павел Вълчев .  По думите му е много важно, че парламентарно представените сили осъдиха вандалския акт, както и европейските институции...

публикувано на 24.02.25 в 14:54

Синдикатите настояват да се върне прогресивният данък

Новата седмица продължава дебата за бюджета, който ще се обсъжда от тристранния съвет в понеделник. Каква кауза ще отстояват синдикатите и как смятат да я защитят? Коментира вицепрезидентът на КТ "Подкрепа" Йоанис Партениотис . "Сегашният бюджет е подчинен на целта да покрием изискванията за приемането на еврото и тази цел е свързана с влизането на..

публикувано на 24.02.25 в 10:13

Мечтаем за мир в Украйна, но не на всяка цена

Украинската общност в Пловдив ще почете днес третата година от войната на Русия срещу страна им и кани всички, които са съпричастни с каузата им в 18 часа пред катедралния храм „Света Богородица“. 24 февруари е датата, която промени съдбата на милиони украинци, дата, която си спомняме с болка за загиналите и страданията на мирното население, но и..

публикувано на 24.02.25 в 10:11