България и Република Северна Македония подписаха вчера в София двустранния протокол, който е част от преговорната рамка за еврочленство на югозападната ни съседка. Отвъд протокола - какво следва, какви са предизвикателствата пред двете страни и гарантиран ли е националният интерес на България коментира за програма "Точно днес" журналистът Любчо Нешков.
Той съобщи, че тази нощ текстът от протокола е станал известен и това е потвърдено от българското външно министерство.
"Сериозният анализ на протокола подсказва три категорични неща - всички български условия, искания от 2017 година т.к пакет 4+1, включително и това, което през последната година беше добавено за вписването на българите в македонската конституция, съществуват във взаимоотношенията ни. Нещо повече. Ако досега, изпълнението на договора, изпълнението на каквито и решенията на проблемите между двете страни, зависеше само от добрата воля и желание на властите в Скопие, този път тези неща ще се контролират от институциите в ЕС, но най-важното и от Европейския съвет. Това е ключово, защото в ЕС без подкрепата и гласът на България нищо няма да минава", коментира Нешков в отговор на въпроса защитен ли е българският интерес.
Според него - на къде ще тръгнат нещата - всичко зависи от волята, желанието и куража на македонския политически елит и дали той наистина ще изгражда истински независима държава или ще продължава да обслужва чужди интереси и да бъде част от чужд геополитически проект какъвто е македонизмът.
"Ние много точно го определяме като антибългарски, защото той има тази си цел и тази си същност, но през последните две седмици целия ЕС и особено политиците от ЕС в Брюксел разбраха, че става въпрос и за антиевропейски проект", допълни журналистът.
По думите на Нешков най-трудно ще бъде македонското обществото да се изправи с истината за миналото, за случилото се, особено след 2019 и 1945 г. за този геноцид, който се е случил - и защо ние искаме българите да бъдат вписани в македонската конституция.
Цялото интервю може да чуете в прикачения файл.
През 2025 година България отбелязва 1170 години от създаването на кирилицата. През изминалото хилядолетие кирилицата е претърпяла дълбоки трансформации — от ръкописните букви на монасите до дигиталните шрифтове на съвременността, тя е отразявала както културните, така и технологичните промени на българската действителност. Докато азбуката и..
Проф. Ивайло Старибратов – математик. Това, както сам казва в „Добро утро, ден!“, го определя най- точно и най- пълно. С дълга кариера на учител, директор на Математичаската гимназия и университетски преподавател. Пловдивчанин, който може да разкаже историята на рода си 200 години назад. Активен като гражданин, заради което направи и кратко..
Балната дреха трябва да отговаря на характера на абитуриента, да подчертае личността му. Това каза дизайнерът Иван Донев. Той добави още, че тенденции в официалните дрехи няма. Важно е да се подчертаят предимствата на фигурата. „Все повече младежи избират да не бъдат облечени във вечерни дрехи, а да посветят средствата за..
Само една изпитна работа в Пловдив и областта е анулирана , защото ученичка е използвала плеър, за да преписва от него. Не са явили само 28 зрелостници на втората матура. Иванка Киркова, началник на РУО-Пловдив съобщи, че изпитът по Информационни технологии е бил затруднен, поради технически сривове . На този изпит няма да останат..
"Приемането на християнството от българския княз Борис Първи е цивилизационен избор", посочи проф Христо Матанов, историк, медиавист и византолог. През тази година се честват 1160 години от покръстването на българите. "Той приема една религия, която е нова и отхвърля езичеството на славяни и прабългари. Не е лесно да се направи такъв избор...