Тази теза защити политическият анализатор Христо Панчугов в предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив.
„В служебното правителство е пълно само и единствено с кадри, които са били свързани или с инициативния комитет на Румен Радев, или са били част от президентската администрация. Това показва пълна липса на интегрираност в българското общество. Показва също, че българската държава се управлява от един тесен семеен кръг.
Служебното правителство създава илюзията, че президентската институция може да овладее инструментите на политическа власт. Това е опасна илюзия, която и Румен Радев се опитва да подхранва.
Следващият парламент, дори и краткосрочен да е, трябва да вземе едно важно решение и то е премахването на служебните правителства като форма на управление в българската политика. Когато имаме редовни избори не се назначава служебно правителство, т.е. за няколко месеца държавата може да функциунира и без някои да държи ръката на държавната администрация“, коментира Панчугов.
Той обясни, че нуждата от служебно правителство е била породена в началото на демокрацията, за да се минимализират страховете от политическо влияние в момента на излизане от комунизма. Това е било свързано с притесненията, че комунистите може да се възползват от влиянието си и да влияят върху изборите.
По думите на Христо Панчугов българското общество вече е достатъчно зряло, за да може да упражни подобен контрол. „Не само, че темата избори не присъства в момента в риториката на служебното правителство, но очевидно и усещането за влияние го има и в служебните правителства“, заяви Панчугов.
Според него протестите срещу служебното правителство са били съвсем естествени и при липсата на парламент, който да бъде коректив, хората да се окажат в тази роля.
„Странно е и даването на пост на Теодора Генчовска, която беше изключително слаб външен министър, опитваща се да прокара тезите на Румен Радев за Северна Македония.
Напълно отсъстваше в дебата по отношение конфликта в Украйна, както и по всички останали външнополитически казуси. Изведнъж е наградена с пост в министерството на отбраната, което има една от най-сложните задачи и това е да направи съвременна оценка на българската национална сигурност“, каза Панчугов.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.На 10 ноември в Пазарджик ще е премиерата на книгата „Родопската теснолинейка“. Това е книга-енциклопедия, която в 364 цветни страници събира повече от век история, разкази и снимки, посветени на единствената действаща теснолинейна железопътна линия в България по маршрута Септември–Добринище. В интервю за програма "Ден след ден" Кристиян Ваклинов..
Проектобюджетът за 2026 година е определен от бизнеса като опасен и нереалистичен. Според заместник-председателя на Асоциацията на индустриалния капитал и социолог Кънчо Стойчев държавата върви към свръхдефицит и критично равнище на задлъжнялост, а цената ще бъде платена от българските данъкоплатци. В интервю за Радио Пловдив Стойчев заяви, че..
Намалява увереността на българите както за за личните им финанси, така иза икономиката на държавата през следващата година, динамично расте прогнозата за повишаване на цените - това са част от изводите на проучване, направено от агенция "Мяра" през месец октомври. Разбира се, в този тип данни винаги се оглежда и инерционният скептицизъм, като цяло..
Председателят на БТПП Цветан Симеонов определи като неприемлив подходът на управляващите, които оставиха само ден на работодателите да дадат становища по бюджета, а в същото време ги използват като параван в Тристранния съвет. "При новите условия, с тези съкрани срокове по всяка вероятност ще гласуваме против бюджета. Имаме горчив опит с това, че пак..
Огнян Тодоров, председател на Сдружение "Български музеи" и директор на Природонаучния музей в Пловдив, коментира в програма "Точно днес" очакваното финансиране от бюджета за 2026 г. и състоянието на музейния сектор. Той подчерта сериозния дисбаланс в заплащането между секторите "Образование" и "Култура", като заплатите на музейните работници са..