По стъпките на Левски в Калофер

Революционерът се е укривал в дома на талигаря Иван Генков Мархолев, разказва  Ася Николова, директор на къща музей „Христо Ботев“.

Едно от посещенията на Апостола в Калофер е било през 1869 г. Турските потери обаче били по дирите му. Затова Иван Фетваджиев, който притежавал най-сходни белези с него, му дал своето тескере. По онова време тескерето е играело ролята на паспорт. 

"Освен тескерето Фетваджиев му дава и сакото. При една случка в Сопот Левски губи сакото си. В джобовете му турците намират прокламации и тескерето. Така започват мъките на Фетваджиев - заловен е от властите, изпратен е за разпити в Карлово и в Пловдив", обясни Николова. 

Дълги са опитите за убеждаване на турските власти, че Фетваджиев е невинен, но все пак успешни. Ето и с коя история той се отървава от затвора в Пловдив.

"Казва, че някои му е откраднал тескерето. Разказва невероятна история как си е изгубил сакото по време на сватба. Тази случка по красив и романтичен начин години по-късно е описана от Иван Вазов в "Под игото", разясни Николова.

И още веднъж Левски има проблем с пребиваването си в Калофер. По това време той отново е отседнал в дома на Мархолев.

"Отново запират всички участници в укриването на Левски, разпитват ги. Калоферските първенци обясняват, че това е невъзможно да се случи в този тих, подбалкански град и ако има сведения, че такъв бунтовник се крие в града - ще уведомят турските власти", каза Николова. 

Днес къщата на рода Мархолеви, където се е укривал Васил Левски, тъне в разруха. Тя се намира в близост до метоха Св. Троица, място по-известно като Калоферския Батак. Калоферският Батак, защото след поражението на руските войски в битката за Стара Загора е опожарен и Калофер.

"Тогава в метоха  се скриват 60 възрастни, деца, монахините от долния метох. Там влизат турски аскери и избиват всички. Това място напомня и за пребиваването на Левски в Калофер. 

В Калофер Левски е нощувал в женския метох Света Троица без за това да разберат дори и монахините", казва Николова

Според историците срещата между Христо Ботев и Васил Левски е кратка в запустялата мелница в покрайнините на  Букурещ

Макар и кратка срещата между двамата е достатъчна, за да повлияе върху Ботев. В писмо до приятеля си Киро Тулешков той пише „нечутият характер на Дякона ми помага да си незагубя честното слово и да не изменям на бунтовното си перо“.