Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Доболничната помощ трябва да участва в преговорите с НЗОК

Снимка: Фейсбук


Създадоха Национално сдружение на лечебните заведение за специализирана извънболнична медицинска помощ. Сдружението е регистрирано в Търговския регистър преди месец, а негов председател е д-р Катя Ганова, управител на медицинския център в Тервел. Управителния съвет е от 7 души. До момента членовете на сдружение са близо 30.

Сдружението има за цел да осигурява правилно и широко популяризирано сред обществеността разбиране за същността на специализираната извънболнична помощ; да защитава правата, професионалните, социалните и икономическите интереси на работещите в СИМП; да осъществява връзка с изпълнителната власт и други организации с цел решаване проблемите на СИМП и да осигурява своевременна информация на своите членове. Сред основните средства за постигане на целите е и участие в изготвянето на НРД, други договори, закони или наредби, касаещи работата на СИМП.

Според Яна Кашилска, управител на пловдивското ДКЦ-5, съучредител на Националното сдружение и председател на Контролната му комисия, лекарите от специализираната извънболнична помощ  имат много натрупани проблеми. 

"С това сдружение ние попълнихме последната брънка от веригата, която беше скъсана. Сега вече лекарското съсловие е обхванато от всички асоциации – лични лекари, специализирана извънболнична медицинска помощ и болнична, т.е. има представителство на всяко едно ниво", коментира тя в предаването "Точно днес" на Радио Пловдив.

По думите ѝ целта е лекарите-специалисти трябва да имат представителство в преговорите със Здравната каса, защото проблемите, които са на терен, няма как да бъдат решени. 

"Финансирането в доболничната медицинска помощ е доста подценено, липсата на реално остойностяване на дейностите води до обезценка на труда на специалистите, които извършват тези високоспециализирани дейности като ехокардиография, като ЕМД (електро-механична дисоциация), ЕКГ (електрокардиограма), холтерите... Цените на тези медицински услуги варират между 22 лв. и 16.50 лв., което трябва да бъде актуализирано, защото лекарите отказват да ги извършват на тези стойности, ако се заплащат от касата, а в частна структура може да получат много по-актуално възнаграждение за тези дейности, които отнемат много време - някои от тях отнемат почти от час", обясни Яна Кашилска.

Тя посочи, че на срещата на новото сдружение миналата седмица е станало ясно, че има работна група в Българския лекарски съюз (БЛС), която подготвя актуализация на цените в доболничната медицинска помощ и те предлагат увеличения, които ще подобрят значително финансовият ресурс към специалистите. От страна на здравното министерство също е получено финансиране под формата на медицинска апаратура в края на декември, което е прецедент и се случва за първи път, каза още управителят на ДКЦ 5. 

"Може би ковид кризата и общинските лечебни заведения, които понесоха удара от нея, заради наличието в тях на ковид зони, имунизационни кабинети, привлече погледа на управляващите и те разбраха колко важна част от здравната система са тези лечебни заведения", смята Кашилска.

Според нея голяма част от мероприятията, които се извършват в болницата, биха могли да се извършват и в извънболничната помощ, но затова тези лечебни заведения трябва да бъдат предварително подгответни, т.е. трябва да бъдат обезпечени кадрово и откъм апаратура. По този начин ще бъдем изключително полезни, защото ще се редуцират голяма част от хоспитализациите, а и ще се намали отсъствието от работа на тези хора, които пролежават в болниците.

Управителят на ДКЦ 5 е на мнение, че трябва да се даде възможност в доболничната помощ да работят и специализанти. Сега това е възможно само в болниците и при общопрактикуващите лекари (ОПЛ). За диспансеризациите също трябва да се даде възможност за избор на пациентите дали да бъдат диспансеризирани при ОПЛ или при специалист, допълни Яна Кашилска.  



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Излиза книгата "Съединението срещу Задкулисието"

Обикновено се изтъква как преди 140 г. целият народ, всички политици и политически сили са били безусловно за Съединението от 6 септември 1885 г., как са загърбили всички разногласия помежду си. В новата книга на Стефан Дечев „ Съединението срещу Задкулисието. Политика и памет (1885-1998) “ обаче се припомнят много забравени факти за голямото..

публикувано на 08.09.25 в 11:33

НВО в 7 клас не трябва да се използва за кандидатстване

В програма "Точно днес" и " Заедно в час " говорим за измененията на НВО след 7 и 10 клас. Въвеждането на интегрирания изпит коментираме с експерта в организацията с нестопанска цел Люба Йорданова . От новата учебна година изпитите по математика от Националното външно оценяване след 7. и 10. клас ще включват интегрални задачи. За решаването на този..

публикувано на 08.09.25 в 08:56
Николай Илчевски

Николай Илчевски: Съединението няма аналог!

В Деня, в който отбелязваме 140 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия, гостува писателят и журналист Николай Илчевски. На въпроса защо е важно да помним и почитаме 6 септември като бележита дата в календара, той отговори: „Датата е свързана с безпрецедентно събитие в нашата и в световната история...

публикувано на 06.09.25 в 17:45
Невен Иванов с част от своите ученици

Съединението през погледа на децата извън България

Невен Иванов е учител по история и създател на образователната платформа ОкейИстория. Гордее се с тази кауза, посветена на най-милите съкровища на майка България - нейната история и нейните деца.  Поставя си за цел да достигне до колкото може повече български деца, както у нас така и в чужбина. И постига тази цел, благодарение на майсторските..

публикувано на 06.09.25 в 17:30

Съединението е икономически важно за двете части на България

Съединението на България е било икономически изгодно и за Източна Румелия, и за Княжество България. Причината е, че Източна Румелия е била по-стабилна икономически, с по-добра инфраструктура, развито образование и култура, но Княжество България е било аграрно и парично независимо, имало е собствена банкова система.  Това коментира проф...

публикувано на 06.09.25 в 14:53