Според нея социологическо изследване на Алфа рисърч по поръчка на Фабриката за идеи и Гьоте институт за фестивалите, е показало, че процентът на неучастие на българите във фестивалите, които са едни от най-посещаваните културни дейности, е над 50%, а неучастието в културни дейности като цяло достига над 60%.
"Така че фестивалите са една притегателна сила в тези дейности, алтернативен дистрибуционен канал за по-голямото участие на българските граждани. Те го разпознават повече като достъпност", обясни Попйорданова.
По думите ѝ в европейско изследване за последните пет години по проекта "Хоризонт 2020", който се изпълнява съвместно с още 8 държави, се използва нов подход за политики на Европейската комисия, които тя тепърва в момента започва да адаптира и по отношение на фестивалите. А именно, да не се финансира и да не се измерва едно събитие като фестивал в цялост, а през петте фази на глобалната производствена верига.
"Идеята е създаване, дистрибуция, показ и архивиране. Т.е. на всеки един от етапите да има възможност за финансиране и именно тези данни от социологическото изследване показват и необходимостта от разширяване на финансирането на фестивалите в България, нов инструментариум, нови политики и увеличаване на достъпа на гражданите до културни дейности", подчерта директорът на Обсеваторията по икономика на културата.
В дискусия по време на кръгла маса в рамките на фестивала "Сцена на кръстопът" са били засегнати нивата на публичното финансиране, съобщи Попйорданова. По думите ѝ България е с най-нисък процент от брутния вътрешен продукт (БВП) за култура - малко над 0,5% за тази година. За сравнение финансирането на културни дейности в Унгария е 2,5% от БВП, така че разликите са осезаеми, изтъкна тя.
"Въпросът, който се дебатира е, какво следва да бъде подпомагано от публичното финансиране, а именно логиката на европейския континентален модел е, че публичните финанси подкрепят високохудожествени дейности, които не могат да оцеляват на пазарен принцип. Така че логиката която мисля, че обедини всички в кръглата маса е фактът, че публичинте финанси следва да отиват за един естетически продукт, с високохудожествена стойност, който възпитава и изгражда аудитория", посочи Попйорданова.
Тя съобщи също, че Фабрика за идеи е излязла с предложение още преди две години да се въведат културни паспорти* във възрастта от 6 до 26 години за най-чувствителната аудитория, която трябва да има изграден вкус и потребности за участие в културните дейности, а в момента такава не се вижда.
"Така че големи са проблемите и голямо е разслоението между големите градове и останалата част на страната. А в крайна сметка публичните финанси следва да достигат до всеки български гражданин", коментира директорът на Обсерваторията по икономика и култура.
По думите ѝ акцент в изследването е вграждането на културните дейности в обществото - социално, културно и мрежово, т.е. създаването на местни екосистеми от културни дейности.
------
*Културен паспорт е възможността на всяко дете от 6 до 26 годишна възраст, ученик, студент, в рамките на лимит, който държавата е предвидила, ние сме заложили по 100 лева на година, да посети театър, да отиде на конецрт, на музикално сценично произведение, да отиде на кино и да гледа български филм или европейско кино. Т.е. трябва да има презициране на достъпността до културните дейности, т.е. такъв модел, който да изгражда и възпитава вкус към високо естетическа култура и културни дейности.
Обикновено се изтъква как преди 140 г. целият народ, всички политици и политически сили са били безусловно за Съединението от 6 септември 1885 г., как са загърбили всички разногласия помежду си. В новата книга на Стефан Дечев „ Съединението срещу Задкулисието. Политика и памет (1885-1998) “ обаче се припомнят много забравени факти за голямото..
В програма "Точно днес" и " Заедно в час " говорим за измененията на НВО след 7 и 10 клас. Въвеждането на интегрирания изпит коментираме с експерта в организацията с нестопанска цел Люба Йорданова . От новата учебна година изпитите по математика от Националното външно оценяване след 7. и 10. клас ще включват интегрални задачи. За решаването на този..
В Деня, в който отбелязваме 140 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия, гостува писателят и журналист Николай Илчевски. На въпроса защо е важно да помним и почитаме 6 септември като бележита дата в календара, той отговори: „Датата е свързана с безпрецедентно събитие в нашата и в световната история...
Невен Иванов е учител по история и създател на образователната платформа ОкейИстория. Гордее се с тази кауза, посветена на най-милите съкровища на майка България - нейната история и нейните деца. Поставя си за цел да достигне до колкото може повече български деца, както у нас така и в чужбина. И постига тази цел, благодарение на майсторските..
Съединението на България е било икономически изгодно и за Източна Румелия, и за Княжество България. Причината е, че Източна Румелия е била по-стабилна икономически, с по-добра инфраструктура, развито образование и култура, но Княжество България е било аграрно и парично независимо, имало е собствена банкова система. Това коментира проф...