Проучването е направено в първата десетдневка на юни тази година по поръчка на ЕКИП по метода на пряко интервю "лице в лице" сред 810 пълнолетни граждани.
"В сравнение с европейски страни като Германия, както и в страни извън Европа, като Китай, броят на спестяващите у нас е доста по-малък", изтъкна Панчев.
Около 39 процента от тези 1,2 млн. българи спестяват до 10 процента от доходите си. Близо 35 на сто от хората спестяват между 10 и 20 процента, а 15 на сто от спестителите заделят между 30 и 40 на сто от доходите си. Само 3 на сто от хората спестяват между 30 и 40 на сто от доходите си и само един процент - над 40 на сто. Около 7 процента от участниците в изследването са посочили, че не могат да определят каква част от доходите си спестяват.
Най-често за спестяване на пари се ползват банковите депозити с разплащателна сметка. Това води до губене на пари и показва ниска финансова грамотност. Около 20 на сто от хората спестяват в чужда валута, макар че левът е стабилен. Само 5 процента от хората са готови да инвестират или съхраняват парите си в инструмент като инвестиционното злато, сочат данните на проучването.
Според Стоян Панчев причината за това е, че допреди 20 години в България е било трудно да се инвестира, не е можело да се инвестира в инвестиционно злато, а от 15 години вече има такава възможност.
"Има по-малко избор в близкото минало, плюс инертността и натрупването на настроения във времето, и традиции за това, какво избират като активи спестителите. Най-популярната инвестиция са недвижимите имоти, които от минимум 50 години са такава възможност. Освен това липсва осведоменост за новите тенденции", коментира той.
Според него данните показват, че спестяванията в България растат.
"Това е отчасти заради инфлацията, отчасти заради групи в обществото, които имат особено високи доходи. Т.е. спестяванията не са разпределени равномерно, а са концентрират в една малка група българи, т.е. не могат да са индикатор за благоденствие", подчерта експертът.
Той добави, че българското общество в немалка степен е консуматорско.
"20-25% спестяват изобщо и има едни 25% които вземат бързи кредити. Втората най-популярна причина да се спестява в България е за натрупване на средства за средносрочно потребление. Т.е. за да си купят автомобил, да направят ремонт, да отидат на почивка и др.", посочи Панчев.
Според него финансовата грамотност е ключова. "Не е нужно да ставаме професори по макроикономика, важно е да научим един набор от важни принципи, които да ни помогнат да контролираме своите финанси", обясни експертът.
Чуйте още в звуковия файл.
Правителство по-скоро ще се сформира и то ще бъде между формациите, за които говори Бойко Борисов, ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, БСП и ИТН. Друг обаче е въпросът доколко ще бъде трайно. Това прогнозира социологът Кольо Колев. Добави още, че за да просъществува такъв тип управление ще е необходимо политическо майсторство, което липсва на нашите..
Политиците със здрав разум не могат да надделеят над тези, които са обладани от тяснопартийни интереси. Призовавам вторите да си отворят очите и да си дадат сметка, че служат на България, а не на партиите си. Това заяви пред Радио Пловдив проф. Огнян Герджиков , юрист, бивш председател на Народното събрание и бивш премиер. Той не е..
Фондация „Общност в помощ на зависимите“ ще ползва под наем къщата, в която доскоро ще помещаваше пловдивското сдружение „Майки срещу дрогата“. Това стана с решение на последната си сесия Общинския съвет в Пловдив. Единодушно съветниците решиха да предоставят къщата, в която се помещаваше доскоро пловдивското сдружение „Майки срещу дрогата“ на..
"Предложението на Борисов за възможната формула за управление - ГЕРБ-ПП, ПП-ДБ, БСП и ИТН не е нищо качествено ново. Той заяви, че няма да прави коалиционно управление с ДПС на Пеевски или ДПС - на Доган и че те няма да бъдат в изпълнителната власт. Но на въпрос каква ще бъде динамиката на отношенията му с Пеевски, той заяви, че парламентарната работа..
"Ние започнахме "спускане надолу по пързалката с все по-голяма скорост" през лятото на 2021 г., когато започнахме актуализации, вдигане на социални разходи, увеличаване на дефицита, пак дългове, пак актуализации и така безкрай". Така бившият министър на икономиката и вицепремиер Николай Василев коментира работата по държавните финанси в..