Проучването е направено в първата десетдневка на юни тази година по поръчка на ЕКИП по метода на пряко интервю "лице в лице" сред 810 пълнолетни граждани.
"В сравнение с европейски страни като Германия, както и в страни извън Европа, като Китай, броят на спестяващите у нас е доста по-малък", изтъкна Панчев.
Около 39 процента от тези 1,2 млн. българи спестяват до 10 процента от доходите си. Близо 35 на сто от хората спестяват между 10 и 20 процента, а 15 на сто от спестителите заделят между 30 и 40 на сто от доходите си. Само 3 на сто от хората спестяват между 30 и 40 на сто от доходите си и само един процент - над 40 на сто. Около 7 процента от участниците в изследването са посочили, че не могат да определят каква част от доходите си спестяват.
Най-често за спестяване на пари се ползват банковите депозити с разплащателна сметка. Това води до губене на пари и показва ниска финансова грамотност. Около 20 на сто от хората спестяват в чужда валута, макар че левът е стабилен. Само 5 процента от хората са готови да инвестират или съхраняват парите си в инструмент като инвестиционното злато, сочат данните на проучването.
Според Стоян Панчев причината за това е, че допреди 20 години в България е било трудно да се инвестира, не е можело да се инвестира в инвестиционно злато, а от 15 години вече има такава възможност.
"Има по-малко избор в близкото минало, плюс инертността и натрупването на настроения във времето, и традиции за това, какво избират като активи спестителите. Най-популярната инвестиция са недвижимите имоти, които от минимум 50 години са такава възможност. Освен това липсва осведоменост за новите тенденции", коментира той.
Според него данните показват, че спестяванията в България растат.
"Това е отчасти заради инфлацията, отчасти заради групи в обществото, които имат особено високи доходи. Т.е. спестяванията не са разпределени равномерно, а са концентрират в една малка група българи, т.е. не могат да са индикатор за благоденствие", подчерта експертът.
Той добави, че българското общество в немалка степен е консуматорско.
"20-25% спестяват изобщо и има едни 25% които вземат бързи кредити. Втората най-популярна причина да се спестява в България е за натрупване на средства за средносрочно потребление. Т.е. за да си купят автомобил, да направят ремонт, да отидат на почивка и др.", посочи Панчев.
Според него финансовата грамотност е ключова. "Не е нужно да ставаме професори по макроикономика, важно е да научим един набор от важни принципи, които да ни помогнат да контролираме своите финанси", обясни експертът.
Чуйте още в звуковия файл.
Близо 1 400 нарушения бяха установени само в първите часове на контрола за средна скорост чрез тол камерите, който е в сила от 7 септември. От тази дата се промените в Закона здвижение по пътищата, за очакваните ефекти на който говорим с председателяна САБ Емил Панчев. По думите му вследствие на очакваните по- високи глоби в него..
95% от пожарите са свързани с човешка дейност и затова трябва да бъдем отговорни – заяви в интервю за Радио Пловдив старши комисар Васил Димов – директор на Районната Противопожарната служба. От началото на годината пловдивските огнеборци са гасили 2400 пожара, което е със 180 по-малко в сравнение с предходната година. Въпреки това при..
Аграрният университет в Пловдив официално открива новата учебна година . Ректорът доц. д-р Боряна Иванова ще даде старт на Академичната 2025-2026 година и на Центъра за чисти технологии и ресурсна ефективност на биомасата. Церемонията ще се състоят в присъствието на първокурсниците, преподавателите и официалните гости...
Обикновено се изтъква как преди 140 г. целият народ, всички политици и политически сили са били безусловно за Съединението от 6 септември 1885 г., как са загърбили всички разногласия помежду си. В новата книга на Стефан Дечев „ Съединението срещу Задкулисието. Политика и памет (1885-1998) “ обаче се припомнят много забравени факти за голямото..
В програма "Точно днес" и " Заедно в час " говорим за измененията на НВО след 7 и 10 клас. Въвеждането на интегрирания изпит коментираме с експерта в организацията с нестопанска цел Люба Йорданова . От новата учебна година изпитите по математика от Националното външно оценяване след 7. и 10. клас ще включват интегрални задачи. За решаването на този..