Системата за измерване на въздуха в България е опетнена, злепоставена, изложена, развалена, орезилена, ... каквито са българските значения на чуждицата „компрометирана“ – и не отчита коректно замърсяването. А тя е такава в резултат от умишлени действия на органи от Министерството на околната среда и водите и на Изпълнителната агенция по околна среда. Това сочи доклад на екологичното сдружение “За земята”, разбунил отново страстите по темата за мръсния въздух, който дишаме.
Темата коментираме с Ивайло Попов от екип „Въздух“ на Екологичното сдружение „За Земята” и бившия министър на околната среда и водите Борислав Сандов.
Когато говорим, че се укриват данни имаме предвид Доклада на Изпълнителната агенция по околна среда, до който стигнахме след спечелено дело и точно в него се цитират редица пропуски по отношение на измервателните станции, посочи Попов.
"Така че не е дума срещу дума, а дума срещу документи"
Транспортните пунктове за мониторинг трябва да са на до 10 метра от бордюра, тези, за които ние говорим са на по- голямо разстояние и това го има в цитирата справка то доклада. Там се казва, че те не отговарят на изискванията.
Документите са наша страна и затова казваме, че МОСВ се е оплело в отговора на изнесените данни. Проблемът е в страха да се поеме отговорност. Надявахме се министерството да си признае проблема, което е първа стъпка за негото решаване, каза Попов.
Той посочи, че Пловдив е един от градовете с най- сериозно замърсяване на въздуха. Едната станция е обрасла с растителност, а другата също е в нарушение, защото тя пък е на по- близко от реграментираното разстояние. Замърсяването с азотен диоксид заради трафика също е проблем за града. Община Пловдив трябва да приеме в най- скоро време мерки за подобряване на въздуха и гражданите трябва да имат непрекъснат натиск за промяна, каза Попов.
Възможно е да има прикриване на данни, но е и възможно да е просто нехайство, каза в коментар бившият министър на околната среда и водите Борислав Сандов.
Заделихме през 2022 година голям бюджет над 1 млн. лева за нови станции, което да се разшири мониторинга, но обществената поръчка е провалена. По думите му отговорна за несвършеното е Росица Карамфилова, която е оглавявала Изпълнителната агенция по околна среда. Дирекцияна за качество на атмосферния въздух също носи вина, посочи Сандов.
Когато говорим за контрол нещата зависят основно от втория ешелон – регионалните инспекции, в които заради политическата криза от години работят едни и същи лица, които толерират тези проблеми,каза Борислав Сандов.
Светлината в тунела е в завишаването на европейския контрол от Европейската агенция по околна среда, а другого е да отпаднат големите индуистриални замърсители и повече контрол върху автомобилния транспорт.
Интервютата можете да чуете в прикачените звукови файлове.Кметът на Пловдив Костадин Димитров поздрави пловдивчани за празника на града и по случай 140 години от Съединението на България. „ От началото на създаването на държавата говорим за обединение, за единство и за слоган, който е символ на цяла България. Поради лични и конкретни интереси всеки дърпа чергата към себе си. Аз обаче винаги,..
Съединението е белегът за нашата зрялост. То е, което ни прави модерни българи, това е краят на нашето Освобождение, каза в предаването на Радио Пловдив проф. Милко Палангурски. Колкото и да е странно излизат още нови документи в архивите и се налага препрочитане на изворите. Съединенитето влиза в нашия празничен календар малко "осакатено", с цел..
140 години след Съединението на Княжество България с Източна Румелия все още е жива паметта за героите, осъществили мащабното дело по обединяването на българите след Берлинския договор. Живи са и наследниците на тогавашните дейци, които съумяват само 7 години след Освобождението да „съберат“ българите на север и юг от Балкана в нова държава. Един..
Какво да очакваме от новия политически сезон, какви са първите заявки на основните политически играчи и какво ще донесе готвения пети вот на недоверие към правителството от страна на ПП-ДБ, коментира в програма "Точно днес" социологът Кольо Колев от агенция "Медиана". Според него, ако погледнем "зад думите" на изговореното от политическите лидери,..
Могат ли паметниците на Съединението да разказват историята за това събитие 140 години по-късно? Или да търсим нещо повече от историята, записките, спомените и думите, останали в архивите за 6-ти септември 1885-година в монументите, градската среда и това как сътвореното преди десетелетия и в настоящия век ни връща за да помним и в същото..