"Нито един от сигналите, които в момента се излъчват, не могат да се приемат за достатъчно достоверни. Или като знаци по посока на несъздаване, или създаване на правителство. Смятаме, че в момента всички играят позиционна игра, която трябва да излъчва посланието към избирателите, а именно - че всички искат да има правителство. В момента всички се опитват да дадат знак към избирателите, подготвяйки се за предизборна кампания, в която да играят с добри карти. Защото видях, че кандидатите са относително млади, типични представители на ГЕРБ в три основни министерства, което е добра стартова позиция с послания към твърдите избиратели на тази партия – за мобилизация, идентичност“, това заяви за предаването "Ден след ден" на Радио Пловдив професор Антоанета Христова.
Политическият психолог подчерта, че извън тези послания, може да не стои изобщо намерение за създаване на правителство. Според професор Христова всичко ще зависи от това, което ще се случи на 16-ти януари и дали ще бъде избран Борислав Сарафов за главен прокурор.
„Тя ще отключи възможността на Борисов да бъде абсолютно свободен на всякакви компромиси за съставяне на правителство, ако г-н Сарафов бъде избран легитимно. Ако нещата имат проблем, и в следващите дни има връщане на избора от страна на Радев или бързо приемане на този законопроект за спиране на избора на Сарафов, и се наложи някакво пренареждане, такава хипотеза за развитие на ситуацията би довела до изключителна несигурност на политиците в сглобката“, каза още професор Антоанета Христова.
Според нея, ако се стигне до такава ситуация, има два варианта - евентуален кабинет, който ще е изключително нетраен, само в рамките на около 2 месеца, докато се приеме бюджет за тази година. Другият вариант е директно да се тръгне към избори.
„Все още всичко е театър, подчинено е на политическия пиар, а не на политически смисъл. Тук имаме изцяло заместване на политическия смисъл с пиар“, категорична беше професор Христова.
Тя смята, че ГЕРБ, БСП и ИТН нямат интерес да влязат в коалиция, а подобна формула, която да доведе до правителство, ще бъде изключително грешен ход, предвид липсата на цел и единни политики.
Цялото интервю с професор Антоанета Христова можете да чуете в звуковия файл.
Обикновено се изтъква как преди 140 г. целият народ, всички политици и политически сили са били безусловно за Съединението от 6 септември 1885 г., как са загърбили всички разногласия помежду си. В новата книга на Стефан Дечев „ Съединението срещу Задкулисието. Политика и памет (1885-1998) “ обаче се припомнят много забравени факти за голямото..
В програма "Точно днес" и " Заедно в час " говорим за измененията на НВО след 7 и 10 клас. Въвеждането на интегрирания изпит коментираме с експерта в организацията с нестопанска цел Люба Йорданова . От новата учебна година изпитите по математика от Националното външно оценяване след 7. и 10. клас ще включват интегрални задачи. За решаването на този..
В Деня, в който отбелязваме 140 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия, гостува писателят и журналист Николай Илчевски. На въпроса защо е важно да помним и почитаме 6 септември като бележита дата в календара, той отговори: „Датата е свързана с безпрецедентно събитие в нашата и в световната история...
Невен Иванов е учител по история и създател на образователната платформа ОкейИстория. Гордее се с тази кауза, посветена на най-милите съкровища на майка България - нейната история и нейните деца. Поставя си за цел да достигне до колкото може повече български деца, както у нас така и в чужбина. И постига тази цел, благодарение на майсторските..
Съединението на България е било икономически изгодно и за Източна Румелия, и за Княжество България. Причината е, че Източна Румелия е била по-стабилна икономически, с по-добра инфраструктура, развито образование и култура, но Княжество България е било аграрно и парично независимо, имало е собствена банкова система. Това коментира проф...
Разкъсана облачност
Предимно облачно