Все повече доказателства имаме, публикувани в международната медицинска литература, все повече примери имаме затова как имунната система взаимодейства с другите органи и системи. Една от причините, разбира се, нарушенията при аутизъм, множествена склероза, Алцхаймер и други заболявания. Това заяви в интервю за предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив доцент доктор Хасан Бурнусузов от Лабораторията по клинична имунология към УМБАЛ „Свети Георги“ по повод Световния ден на имунологията, който тази година е под мотото „Мо зък и имунитет: имунологично разбиране на неврологичните нарушения“.
Според него ранната и точна диагноза е много важна. Той подчерта, че обичайно, първите прояви на имунен дефицит са в ранна детска възраст.
„По-честите оплаквания са от отити, синузити, чести пневмония. Но за да се мисли за имунен дефицит, тези заболявания първо са повтарящи се, и те са по-тежки и не са обичайните хреми, кашлици, които много често се срещат при децата, особено тези, които посещават детска градина. Тук става дума вече за състояния, които не се повлияват от обичайната терапия, имат нужда от антибиотично лечение, което е по-продължително, стига се до смяна на два антибиотика, стига се до използването на венозен такъв. Именно тогава е редно да се направи едно изследване и да се види дали става въпрос за имунен дефицит“, каза доцент доктор Бурнусузов.
Той предупреди, че имуностимулаторите имат своята роля и място, но не трябва да се мисли за тях като панацея.
„Трябва да се установи първо дали има имунен дефицит, какъв е той, от коя група е и дали има други съпътстващи заболявания. Защото прекомерната употреба на имуностимулатори при едно дете, което има алергия, може да тласне имунната система в другата крайност. И вместо да е полезно, да нанесе щети, образно казано“, каза още доцент Хасан Бурнусузов.
Той посъветва родителите да наблегнат на правилното отглеждане и хранене на децата, а не толкова да се търси магическото лекарство за да се стимулира имунитета.
Цялото интервю с доцент доктор Хасан Бурнусузов можете да чуете в звуковия файл.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...