Не трябва да се бърза с промените в образованието

Ще се случи ли реформата в образованието този път? Един въпрос с много неизвестни пред новия екип на образователното.

Боян Захариев: Аз мисля, че много експерти и политици заеха позиция по този въпрос. По принцип аз също споделям тяхното мнение. Преобладаващото мнение е, че не трябва да се бърза, че има големи рискове, че нещата, които трябва да се правят се оказаха наистина много и може да се успокои топката, така да се каже, за да няма рискове за началото на следващата учебна година.

Р. П.: Да, тъй като миналата седмица пред Радио Пловдив издателите обявиха, че няма да успеят например да направят новите учебници през тази година. Тоест първокласниците и петокласниците ще останат без учебници по всички предмети до края на 2016 г.

Боян Захариев: Да, аз също чух това мнение. И аз съм склонен да им вярвам, защото  наистина задачата не е лесна. Сега проблемът е, че колкото по-малки са учениците толкова по-често и по-интензивно използват учебниците. При по-големите ученици ролята на учебниците значително намалява. Те вече са и на възраст, когато могат да ползват и най-различни други материали. Това създава някак си трудности, но не мисля, че това би било фатално. Също така не мисля, че ще бъде чак голяма катастрофа децата да започнат учебната година с други учебници, които вече има. И новите учебници да станат по-добри и да се появят тогава, когато е реалистично това да стане.

Р. П.: Какви са рисковете ако все пак този закон влезе в сила след няколко месеца, т. е. реформите не бъдат отложени? Задавам ви този въпрос, тъй като новият образователен министър Меглена Кунева дава да се разбере, че отлагане няма да има.

Боян Захариев: Знаете, са много тези стандарти, всъщност голяма част от тях не касаят учебното съдържание, но са свързани с други неща, които са не по-малко важни. Например аз участвам в работната група, която се занимава с това какви институции ще има в образованието и как да се дефинира тяхната роля. А те са много и някои неща там са съвсем нови – като например идеята да има т. н. иновативни училища, която трябва тепърва да се разработи в детайли. Сроковете по мнението на участващите експерти, не само в тази група, те без друго са много свити, става дума за по един – два месеца или малко повече. А в в такива работни групи участват десетки хора, не само такива извън държавните институции като мен, макар че има и много такива, включително преподаватели от университетите, хора от неправителствени организации, но и от много други министерства, които имат отношение към закона, както и представители на общините. Сега всичко това, за да се координира, сещате се, че там има най-различни мнения и идеи, които могат да бъдат много и разнородни понякога. Това, за да стигне до някакъв финален вариант изисква време. Още още повече, този вариант да е приемлив за много от страните, да е с някакво добро качество, защото след това изведнъж ще започне да се прилага.

Р. П.: Тъй като малко преди смяната на министъра на образованието в обществото тръгна един дебат относно съдържанието не само на учебниците по история, но също така по български език и литература – дава се като че ли аванс на експертите да правят размествания на учебния материал в различните класове, но това ли е същината на реформата?

Боян Захариев:  Краткият отговор е не. Просто, защото за реформата като едно нещо не може да се говори. Още, когато се правеше закона имаше най-различни идеи и мнения затова как, в каква посока трябва да се променя образованието. Сега идеята да се сгъсти програмата и накрая на да се освободи време децата да се подготвят за пазара на труда, това е една от възможните идеи. Неправителствени организации например искаха много по-голяма дерегулация точно в учебните програми или въобще в учебното съдържание да се даде по-голяма свобода на учителите и да няма нужда сега в такива детайли да се разработва  какво точно трябва да се учи. Имаше и много други идеи, които не бяха приети. Аз например смятах, че основния проблем на нашето образование е елитизмът и наличието на огромно количество изоставащи училища, които приемат ученици с ниски постижения, с общо взето с нисък социален произход на родителите и това е огромен проблем. Аз мисля, че в закона не се появиха достатъчно механизми да се справим точно с това. Могат да се изброят десетки други идеи и предложения, които не бяха приети. Така че реформа с пълен член и с главна буква - няма. Има най-разнообразни идеи в каква посока да се развива нашето образование.

Р. П.: Вие като дългогодишен експерт, който наблюдава системата отблизо, какво смятате, от каква реформа има нужда образователната ни система, така че да не си говорим непрекъснато децата колко са неграмотни, учителите как са пристиснати от учебните програми, как нямат време за затвърждаване на учебния материал, как се гони само оценка, не толкова знания?

Боян Захариев: На първо място, дебатът за това какво точно децата да четат и целия спор за патриотичното възпитание и образование не е основното предизвикателство пред нас. Няма международно изследване, където между другото нашите ученици не се представят добре, което да ни е казало – имате голям проблем с патриотичното образование и от там идва всичко лошо. Не, те казват – вашите деца не могат да мобилизират знанията си, за да решават проблеми, не знаят езици, грамотността на собствения им език не е много добра, имат проблеми с математическата грамотност, имат и голямо социално разделение в системата и това вреди на бъдещето, на пазара на труда и въобще като хора. Аз съм сигурен, че повечето родители, ако ги попитаме няма да кажат, че държат чак толкова много някакъв стар литературен източник да са го чели в оригинал или не, а ще кажат, че искат един ден децата им да могат да пътуват, да могат да работят, където поискат, да са конкурентни, да могат да разбират многобройните други истории или култури, които са дори само на нашия континент и т. н. Ето, такива неща. Разбираме от всички сравнителни международни изследвания, че нещо куца и разговорът трябва да се насочи към тези неща. Това не означава да загърбваме някакви традиции. Аз мисля, че това е целта.

Р. П.: Смятате ли, че новия образователен министър Меглена Кунева може да проведе такъв сериозен дебат за образованието?

Боян Захариев: Аз не искам да предпоставям. Необходимо е време, за да разберем как ще се получи. Не зависи само от министъра. Зависи и от целия политически елит. Има нужда от голяма политическа подкрепа, от цялото правителство и от другите, които са в парламента. Зависи и от това хората в каква посока ще оказват натиск. Това са все неизвестни в уравнението, което аз сега не мога да реша. Трябва да видим накъде ще тръгнат нещата.