Неадекватни закони и липса на финансиране причиниха пожара

Живея наблизо до тютюневите складове, видях какво се случи. И оценката ми е на човек, който 33 години работи в сферата на паметниците на културата не само в Пловдив, но и  в още два големи града. Донякъде това е резултат от зоканадателството, свързано с опазване паметниците на културата. Това заяви директорът на Археологическия музей Костадин Кисьов.

По думите му, действащият в момента закон, е изготвен от хора, които нямат и  един ден музеен стаж. На практика този закон не работи. Не са изградени и достатъчно структури в йерархическо ниво от Община до Министерство и Областна управа, за да има достатъчно от съответните специалисти с ангажимент и ефект от опазването на паметниците и използването им. Същото се отнася и за археологическите паметници. 

 Ние в момента имаме проблем с Коматевско шосе, където  законът така е направен, че трябва се спре строителството, да чакаме едни инспектори от София, които да видят това, което ние вече сме констатирали, т.е., че там има паметници. Те да спрат след това строителството, да чакаме месец разрешение за разкопки, да се подписват протоколи и т.н. Много тежка структура, която преди това в стария закон я нямаше. По стария закон директорът на музея заедно  със служителите на музея и представителите на местния клон на НИПК имаха оперативност  и възложени функции. Сега се прехвърлят чиновническите  ангажименти и всеки гледа да се отърве от проблемите и да ги пренесе на другата структура. Главната причина за случилото се според мен е липсата на адекватно законодателство и адекватни структури със съответно  финансиране, подчерта археологът..

Според директора на археологическия музей обаче в  случилото се с тютюневите складове нещата донякъде се преекспонират,  защото, ако погледнем реално, това са  частни складове и целият ангажимент е на собствениците.

Кисьов нарече разкопките на Малтепе голямо предизвикателство. Включването на могила от подобен ранг с диаметър 100 м. и височина 26 м., което по обем на конус прави около 75 хиляди кубика пръст, се проучва много трудно. Не не сме оракули, за да знаем, дали това е гробница или са отделни гробове и  на какво ниво в могилата са разположени те, за да преценим и  каква част от нея да разкопаем. В момента разчистваме могилата от растителността, тъй като тя е покрита с храсти и дървета и ще приложим геофизични методи. Самите геофизици обаче  казват, че при такива размери геофизиката е неадекватна и може да няма резултат.  Ще опитаме така да извършим проучването, че с минимални изкопи да открием къде е гробното съоръжение. Идеята е то да бъде експонирано на самото място.

Цел на проучванията на археолозите на Малтепе по думите на Кисьов е да се разбере каква е връзката на тази огромна могила като топография, дали е свързана с някой тракийски владетел или – с римски пълководец, който е бил  знак за Филипопол или това  е фамилна могила, свързана със съществуващо наблизо  голямо римско селище. 

Такъв размер могила може да се свърже обаче само с представител на аристокрацията, подчерта Кисьов..

 Могилата се е опазила от иманярските набези, поради огромните си размери и независимо, че такива набези от изкопани тунели от двете страни на могилата, включително и на върха, са регистрирани, иманярските опити са останали неуспешни, защото иманярите трудно могат да достигнат голяма дълбочина, поради  гигантските размери на могилата. Проучване на Малтепе досега не е правено, поради липсата на финансиране, каквото на този етап е осигурено. За цялостно проучване обаче ще са необходими много средства и то ще продължи още  дълго подчерта  директорът на Пловдивския археологически музей Костадин Кисьов.