„Болеро е най-известната ми творба. Ако ме питате обаче коя е най-добрата, не е Болеро. Та в него няма музика!” – възкликва в едно късно интервю самият Морис Равел. И – да, колкото и да не ви се вярва, казва истината. А в същото време – шегува се до край, каквото и да значи това.
Равел, Болеро, 04.34- https://www.youtube.com/watch?v=1_WmavzeFh4
Животът на знаменития френски композитор от края на 19 и началото на 20 век Морис Равел не е препълнен с приключения, но вътрешната му динамика и подобна на онази в някои от най-добрите му композиции, завършващи с кресчендо и авангардни дисонанси – самото „Болеро”, прочутият „Валс” и други. Мнозина и до днес наричат музиката на Равел, както и на Клод Дебюси, „музикален импресионизъм”. И двамата композитори не са съгласни. Разбираемо, постигнали с труд и бой свободата си, те не искат да бъдат закарфичени като пеперуда в хербарий. И Дебюси, и Равел държат да правят нещата по свой начин, не като някой друг. Освен когато съзнателно не ги правят като някой друг, което също се случва. Но разликата в подходите им към музиката изобщо, отразена и в резултатите, е наистина значителна. Един биограф казва, че Дебюси пише музика с душата и сърцето, докато Равел го прави с ума. Понякога, когато обяснява как намира композиционни решения, той подхвърля на учениците си: „Аз решавам логаритми”. Затова някои критици още отначало, а други и досега, намират музиката му за студена и дистанцирана. Като цяло обаче никой не отрича върховния му талант за композиране и оркестрация. Вдъхновенията за този малко особен, математически или технологичен, подход на Морис Равел към композирането имат поне два значими източника. Първият е баща му, инженер и изобретател, който го запалва по техниката и прецизния подход към детайлите. Вторият е поетът Алън По, чието есе „Философия на композицията” е основен източник на вдъхновение за Равел. Цял живот той е обсебен от идеята на По за творческата дисциплина, за прецизността и строгия математически подход към композицията, като начин за овладяване на творческата ярост, която иначе би се оказала разрушителна за самото творение.
Равел, Сонатина 1, 00.00 - https://www.youtube.com/watch?v=DVlrJG4xri8
„Съвършенство, това е нещото” – казва Равел. Има предвид - върховното качество на изкуството, което той неизменно се стреми да постига. Разбира се, и в това има голяма доза ирония. Една от причините Равел да работи бавно, е именно фактът, че изпипва всичко, до последния детайл. Но в същото време бавната работа внася в душата му съмнения относно собствената му гениалност. „Аз се провалих в живота” – пише той в писмо до приятел и продължава: „Аз не съм един от великите композитори. Всички велики композитори произвеждат музика в огромни количества. В техните работи има всичко – и хубаво и лошо, но винаги има количество. Обаче аз пиша сравнително малко, работя бавно, капка по капка.” По този повод пък критикът Айвън Хюит пише в лондонския „Телеграф”: „Музиката на Равел е различна. Деликатното писане на партитури, грижливо изпипано като часовникарска работа /”Швейцарски часовникар” – както Стравински описва Равел/, всъщност създава негов собствен емоционален климат. Носталгията и изящното чувство за навлизане в един безопасен фантастичен свят са в неговите корени. Може да се каже, че Равел никога не порасна емоционално”.
Равел, Прелюдия, 11.53 - https://www.youtube.com/watch?v=DVlrJG4xri8
Жозеф-Морис Равел е роден през 1875 година в Сибур, юго-западна Франция, близо до Биариц. Това е една от френските баски провинции, които граничат с испанските баски провинции. Работата не е случайна. Майката на Морис, Мари, е баск от Испания и като цяло - нетипична за онова време и общество жена. Тя е практически неграмотна, а първите 35 години от живота ѝ са бяло петно. Жени се късно за Жозеф Равел, но крие възрастта си. Предполага се, че Мари има тъмно минало – може би на контрабандист и кой знае още какво. Съмнения всякакви, информация – никаква. Тя обаче е топла жена и изключително привързана към семейството. От нея Морис наследява няколко важни неща. Първо, той цял живот се смята за баск, а и някои регионални справочници го сочат за такъв. Второ, попива любовта към испанския фолклор чрез песните, които Мари му пее от бебе. Трето – явно от нея идва изключителната потайност, с която и той пази личния си живот далеч от хорските очи. Четвърто – агностицизма. Формално и двамата му родители са католици, но Мари не се интересува от религия. Веднъж казва на приятелка, която я кани на църква, че предпочита да бъде в ада със семейството си, отколкото в рая сама. Морис се заразява от нейния агностицизъм и цял живот не проявява никакъв интерес към Бога. Неслучайно той, въпреки че твори в много и различни жанрове, никога не прави църковна музика. Мари е истинска тигрица и до живот пази синовете си от света и самите тях. Когато през ПСВ Равел иска да се запише доброволец, Мари се противи яростно. Той я описва като „чудовище”, което го държи и не му дава да се бори за своята страна. Обаче недвусмислено добавя: „Едно чудовище, което аз много обичам”. Тази доживотната привързаност към майка му вероятно също е сред причините за сложните отношения на композитора Морис Равел със секса и огромните неясноти, които съществуват по тази тема.
Равел, Концерт за пиано, 00.00 - https://www.youtube.com/watch?v=cJOW5mlhH_Y
Бащата на Морис Равел, Жозеф, също е интересна фигура. Той има някакъв не особено ясен френско-швейцарски произход, по професия е инженер и изобретател, но обича изкуството и е направо луд по музиката. „Музикалното му ниво беше доста по-високо от онова на обикновен лаик” – спомня си Морис. Някои биографи представят стария Равел като изключителен технически гений, но той не е чак такъв. Работи основно по задачи, свързани с прохождащата тогава автомобилна индустрия, а най-голямото му изобретение носи гръмкото название „Вятърът на смъртта” и е дървена конструкция - нещо като трамплин за лупинги в цирка и по автомобилните изложения. Но всичко свършва след някакъв фатален инцидент и семейството така и не успява да забогатее от изобретението. Все пак Равел, макар да не са богати, не тънат в бедност, което им позволява да запишат 14-годишния си син в Парижката консерватория. Той не е дете-чудо като Моцарт, но е талантлив пианист. Само дето талантът му не се развива във виртуозност и остава лимитиран, също както способностите му на диригент. Но Равел попада в класа на Габриел Форе, който единствен от преподавателите не се дразни от твърде екстравагантните за строгата класическа ориентация на консерваторията забежки в модерността, които младежът пробва. Така или иначе, именно Форе насочва Морис Равел към композирането и отваря пред него света на успеха.
Равел, Концерт за пиано, 18.44 - https://www.youtube.com/watch?v=cJOW5mlhH_Y
Онова, което следва в живота на Морис Равел, е много музикална работа, свързана с все повече слава и пари, сложни отношения с другите водещи френски композитори на епохата – Ерик Сати и Клод Дебюси, както и постепенно натрупване на здравословни проблеми. До към 40-та си година Равел е в перфектно състояние, макар че военните власти все пак откриват някои проблеми и цели две години му отказват да го вземат в армията. Една от причините е ниският му ръст - едва 162 см., а и на тегло не отговаря на стандартите за истински френски войник. Намират му също някакъв проблем със сърцето. В същото време, Равел цял живот е истински денди в облеклото и държанието си. Казват, че като цяло прилича на изключително добре облечен жокей и, както следва да се очаква, той с удоволствие се събира по кръчмите с лоши другари от парижката бохема, пие, пуши и води безкрайни разговори за смисъла на изкуството и света. Никога не се жени, като твърди, че остава завинаги женен за музиката. Някои биографи казват, че, въпреки няколкото по-дълги връзки с жени, например балерината Ида Рубинщайн, която е идеолог на „Болеро” или пианистката Маргарита Лонг, с която прави дълго турне, Равел всъщност е редовен клиент на парижките бардаци. Други смятат, че е гей, който стриктно пази ориентацията си в тайна. Няма доказателства за нито едната от двете версии. Нито за третата – че, в съответствие до голяма степен с философията на дендизма, той живее живот на безполово същество. Сигурно е обаче друго – че здравословните проблеми на Равел, отначало свързани най-вече с психиката, започват през войната и се задълбочават със смъртта на майка му. Още преди преживения през 1932 сериозен удар в главата при автомобилна катастрофа, някои от близките му приятели вече забелязват, че на моменти нещо с него не е съвсем наред. Катастрофата само задълбочава нещата и Равел все по-трудно работи. Последната му творба е цикълът от „Три песни на Дон Кихот за Дулсинея”, създадени специално за Фьодор Шаляпин. През 1937 неврологичният проблем в главата му напредва толкова, че лекарите предлагат операция на предполагаемия тумор. Тумор не намират, но опитват със серум да оправят силно свитото ляво полукълбо на мозъка му. Явно обаче финият инструмент, с който Морис Равел цял живот композира прекрасната си музика, се оказва прекалено крехък за интервенцията и малко по-късно той заминава на турне в небесните селения, за да представи най-после и там фантастичното си земно „Болеро”.
Равел, Болеро, 15.24 - https://www.youtube.com/watch?v=1_WmavzeFh4
Тази събота гост на "Срещите" е ловецът на истории Георги Тошев. С него говорим си за големите имена в изкуството - Стефан Данаилов - Ламбо, Невена Коканова, Цветана Манева, Моника Белучи, Кристо... Как се чувстват творците днес - във време, в което липсва конкуренция в духа. Бъдете с Радио Пловдив.
Кадри от ежедневието, опита, мечтите, приятелствата и предателствата по пътя на Антония Маринова- Крейзи разглеждаме като в албум тази седмица. Колажът й е любим. Като пъзел от емоции са спомените, за които разказва - от причината, поради която избира този псевдоним, през първата "Практика", която я връща в Пловдив с нова кола, която не може да кара,..
Тази седмица в рубриката „Добро утро, ден!“ ни гостува Живко Петров - пианист, композитор, музикален продуцент и аранжор, но не само по професия, но и по призвание. Изпипва всеки детайл на своето творчество със смирение, характерно само за истински осъзнатите и отдадените творци. Казва, че най-голямата му награда е признанието на публиката, а с..
За работещите в радио Пловдив името на инж. Минко Кръстев е съизмеримо с легенда – човека, без когото радиото не може. Професионалната му съдба го свързва с радиото в продължение на 45 години, през които целият технологичен процес на излъчването преминава през него с всички положителни и негативни „екстри“, с които се е налагало да се справя за..
Днес, 10 октомври е професионалния празник на архивистите. Държавен архив - Пловдив отбелязват професионалния си празник с представяне на хронология от създаването му, първите сгради, първите приети архивни документи. Като част от честването на 70-годишнина от създаването на пловдивския архив, спомените си ще представят и предишни ръководители директори..