136 години след Съединението могат да ни обединят децата

В деня на Съединението на България потърсихме сред хората в Градската градина на Пловдив обединението не в исторически план, а като смисъл. 

Българката Лиляна Чанева, която живее в чужбина: „Стана така, че едно поколение се изпусна в чужбина. Трудно ми е да кажа кой точно е виновен. Трудно ми е да кажа и коя може да е обединяващата идея. Младите хора са много апатични, а ние в чужбина съвсем не виждаме деня, в който ще се върнем“.

Младежите Владимир и Дарина: "С тая пандемия вече малко трудно да видим с какво ще се свържем всички ние. Но ако народът се съедини, защо не? Малко е трудно в пандемията да се обединим като се говори, че може да ни затворят отново. Но има шанс да се обединим и да се получи нещо хуибаво“.

60 годишният Атанас Киримов: „Хората станаха вълци. Всичко живо гледа парите и нищо друго не го интересува. Преди 136 години психиката на хората е била друга. Хората са държали един на друг. Според мен съзнанието сегА трябва да се промени. Колективно съзнание няма. Ако има, животът ще върви като песен“.

Двете приятелки Велислава и Мария с пет месечното бебе Матеа: „Обединението ли? Ето го примерът – децата. Може би с това, че ни правят по някакъв начин по-добри и се появява нещо човешко у нас. В момента в България общо взето ако не се бориш за личното, а не за общото, е много трудно. Може би защото хората са много лесно взаимозаменяеми. Всеки с една лекота отхвърля заобикалящите го до момента хора и това ни разединява. Според мен винаги отвътре навън е промяната. Въпросът е колко хора са готови да направят промяна вътре в себе си, за да излезе тя навън и да се обединяваме и да живеем в по-човешки и морални ценности.“

В звуковия файл може да чуете цялата анкета, която се люшка като вълна от сънародниците ни зад граница до българите тук и сега, от скептицизъм до надежда.