Имаме проблем и с капацитета, и с качеството на социалните услуги

Доц. Теодора Пенева от Института за икономически изследвания към БАН, чиято сфера на изследване е социалната политика, коментира в програма "Точно днес" поредния случай, в който България се срамува от отношението си към бедни, болни и изоставени. 

Според нея в този случай на първо място трябва да се посочат пропуските в управлението и конторола, защото се оказва, че тези услуги са проверявани многократно от институциите, отказван е лиценз, прекъсван е лицензът, но въпреки всичко те продължават да действат, но няма последваща процедура за контрол и за наказание.

Тези стресиращи случаи сигнализираха и наистина трябва да се направят съответните законодателни мерки в Наказателния кодекс, за да има някаква сила и тежест действията от страна на правителството, от страната на министерствата и конкретно  Агенцията за качеството  на социалните услуги, коментира Пенева.

Пропуск на второ място, тя намира, в липсата на достатъчно капацитет за настатяване на възрастни хора и въобще на грижата за възрастните хора, не само не формалната в институциите, но и неформалната в домашна среда, което води да наплив и към този вид незаконни услуги.

Всяка година държавата финансира средно около 5000 души, 5598 души са тази година, получават финансиране от държавата. Става въпрос за делигираните от държавата  дейности, изпълнявани от общини, дали дирекно от общините или в публично-частни партньорства, но те са финансирани. И всичко остнало, което запълва пропаста между търсене и предлагане, се задоволява от този тип незанни хотели, стаи под наем, които неизпълняват никакви критерии, но въпреки всичко си позволяват да изпълняват услуги. И това е така, защото държавата ни от години, повече от 10  години, не е променила с грам този капацитет. Той винаги е около 5000 души. За хората с увреждания е още по-малко- 4395 души. И реформите, и инвестициите, които се правят в момента, те няма да разширят този капацитет, допълни специалистът.

По думите й  проблемът е, че социалната услуга не е оценена.

Преди две години беше създадена картата за социалните услуги, която трябваше да регистрира и потребностите, но те бяха занижени.  В тази карта са описани основно списъците на чакащи, които са малко. Има хора, които изобщо не разчитат на държавна помощ, защото знаят, че и там качеството на услугата не е особено добро. Предпрочитат сами да се справят и да не търсят закрилата на държавата. И от там идва проблемът. Защото е недооцената потребността от социални услуги. А ние много добре знаем колко са и хората с увреждания и висока степен на увреждания със 100% ТЕЛК - над 80 хиляди. Знаем, че хората с деменция, които изобщо нямат ТЕЛК са над 70 хиляди. Това са едни стресиращи цифри и за тях няма спасение. И всеки се справя сам. Обикновенно се натоварват членовете на семейството, роднити и близки. И най-многото, което могат да получат е личното асистенство, но и тя е ограничена услуга. Така че алтернативите не са много. Грижата  в домашна среда не е развита, тя засяга едва 4% от възрастното население. Говорим за около 80 хиляди души, които получат основно и храна, но те не получат здравна услуга, припомня Пенева.

Според нея освен сериозния проблем с капацитета има сериозен пропуск с управлението на качеството на тези услуги. 

Много хора не получават медицинска грижа и в социалните домове. Липсват и кадри, социалните работиници и медицинските сестри с ниското заплащане не са мотивирани да работят в тези институции.

Цялото интервю може да чуете в прикачения звуков файл.